Няма как да не призная, че към отворилия врати през есента винобар Grape Central на ул. Цар Самуил 45 съм пристрастна и вероятно такова е и писането ми по темата (хубавото е, че това е и идеята на този блог - да пиша са нещата, които харесвам).
Има няколко причини за това. И първата е, че познавам хората, създали Grape Central и знам колко желание, внимание, професионализъм, усилия, а и нерви вложиха в него. Предпочитам да подкрепям бизнес, който има първо лице и единствено/множествено число, вместо бизнес, който сам дори не познава собственика си.
Втората причина е виното. Ако си винен фен, няма как да не оцениш разнообразието, находките, умните цени и особено големия избор от вино на чаша - 12 вида, които се сменят всеки месец. Последното за мен и истинска ценност, от масовата липса на която искрено страдам.
На мнозина може и да им звучи нелепо и претенциозно ("елитарно" в каквото най-обичат да ме обвиняват:), но всеки си има нещица, които му помагат да си събере главата и да си успоки духа след дълъг работен ден, изпълнен с фрустриращата бг реалност и моето такова нещо е чаша-две хубаво вино на вечеря с близки хора. И когато най-добрата опция, която получаваш е "ми мерло и каберне има наливно", изборът е:
да си поръчаш цяла бутилка сам;
да се надяваш, че и някой в компанията ще иска да си поделите бутилката;
да пиеш вино на чаша, което не ти харесва;
да пиеш нещо друго, което не ти се пие;
или - не дай-боже - нищо да не пиеш!
Сериозно - не разбирам защо за заведенията масово е такъв проблем да отворят бутилка свястно вино, вместо най-евтиното в картон, и да го предлагат на чаша, пък дори и на безумните цени, на които го правят тези, които все пак го правят.
Третата причина е, че Grape Central сам по себе си е едно много приятно място - с уютен и готин интериор, с атмосфера, с хубава храна. Вкусове всякакви, разбира се, все на някой нещо няма да му хареса. За мен лично обаче посоката е това.
Подробностите за хората зад бара, за виното, за храната, за клиентите и как се случи всичко, можете да прочетете ето тук .
