Винена рекапитулация 2012

Краят на годината – време за обзори и моят ще е винен, пък тъкмо шанс да кажа по някоя дума за всички добри вина, на които така и не посветих постове поради заетост/мързел/друго.

Няколко общи думи: Българските винари се множат и задобряват, което пък носи само радост и радост. Прави ми впечатление, че някои от големите също се потрудиха тази година в посока разнообразие и повишаване на качеството. Сякаш в последните години бяха решили, че могат да минат метър пред непретенциозните потребители. Да, ама винената култура расте, цените падат, а конкуренцията от по-малките е сериозна.

Събитията: Второто издание на Divino Taste, Winebox portfolio tasting, Grand Austrian Tasting, Сподели бутилка – сбирките на Винената академия и тейстингите на Casavino – прекрасни шансове да научиш много срещу символични пари. Надявам се през 2013 да има двойно повече.

Магазинът: Оренда. Ново, свежо място, където се предалагат само и единствено бг вина. Имаше нужда;
Магазините за хляб, вино и сирене на Добрев – във всичките му възможни локации.

Винобарът: Все още не съм намерила мястото, което ми е и удобно, и ми допада и има предлагане каквото бих искала. Едно птиченце ми каза обаче, че много скоро това ще се промени.

Ресторантът: Комерсиал завинагиJ Както и Пей сърце, новото местенце – P/S (скоро и постче по темата) на същите собственици, Обержин, Ломо, обновеното Л'етранже, Fun House The Clock, новата Синя акула в Синеморец.

Избата: Бургозоне, Боровица, Драгомир, Меди вали, Мидалидаре, Орбелус, Юстина. По азбучен ред

Дестинацията: Прага – тотален възход на винените барове. Има ги във всеки квартал, на всяка улица, а в туристическите части и по три на улица. Модерни, традиционни, всякакви. Предлагането е огромно, приоритетно се пие Стар свят. В някои има дори българско вино. Храната към виното – от хапки и тапас през плата с колбаси и сирена до пълно ресторантско меню;

Виното:

Пенливо: розето на Миролио. Дори в конкуренция с чуждите, бих го предпочела;
Кава - с нея имах ups and downs, в крайна сметка установихме здравословни отношения;
 за веселяшките случаи – Vicar’s Choise –пенливия совиньон блан на новозеландската изба Saint Clair;

Бялото: австрийски грюнер велтлинер – където го срещна, там го купувам/пия. Пасва чудесно на вътрешния ми мир;

шардонето Max Reserva 2008 на Errazuris – разтапящо; и въобще шардонета от Чили – много ми допадат;

шенин блана на южноафриканската Kleine Zalze;

вионие на Ямантиев – рядка находка, за съжаление;

новозеландски совиньон блан до втръсване. След като неотдавна тежко препих с него, втръсването е буквално;

приятна изненанда - чисто новичкото пино гри 2012 на Варна – плодово и свежо, както и това на изба Хан Крум – Нови пазар пино гри – по-свежо и минерално, точно колкото трябва;

шардонето и вионието на Бургозоне 2011 -  елегантна работа;

Розето: от Бандол; на шато Мюние; Енира; Салва на Драгомир; розетата от серията Ленеа на Мараш – особено това от мерло;

Червеното: уф, тук каквото и да кажа ще е малко.
Първо българското: пино ноар на Боровица – от всички серии, от всички реколти;

Опитах всичко де що се казваше пино ноар на изложението на Divino и честно казано повечето вина ми бяха вкусни, само дето ако не знаех какво пия и ме попитат, едва ли щях да отговоря «пино ноар». Не че толкова добре познавам сорта, но и малкото, което знам ми стига, за да си направя извода, че тия наситени, мощни тела и аромати не са май много пиноноар-ish.

Всичко на Мидалидаре без Карпе Дием серията;

Каберне франът на Бургозоне, на Дамяница - Дзиндзифките, на Бойар – Платинум, на Каратжина – в комбинация със сира – Le Voyage 2011 и на Братанов също в кобинация със сира;  
Драгомир - грешният избор с вината на тази изба е трудна работа;

Марселан 2010 на Бургозоне;

Монограм мавруд и рубин 2009 на Вила Юстина;

Мелник 2010 на Орбелус – да си оближеш пръстите; както и Прима 2010 пак на Орбелус и малко апокрифната Прима 2009 Мелник;

Меди Вали – страшно симпатична изба, на която ми се струва, че много й се удава боравенето със сорта сира – много добра комбинация сира/рубин Medi’s 2010 и новата серия А Good Year – особено сирата; същото важи и за сирата от серията Incanto;

Нобиле мелник и Нобиле рубин 2008 на Логодаж;

Encore Сира 2011 на Катаржина и въобще сирата на повечето изби в Сакар е чудна – любов от първа глътка с тази на Иво Върбанов, на Ямантиев – 2009 резерва Вила Армира, а несекващата ми любов е към Нимбус на Телиш;

Рубин 2008 Ятрус – Тера Тангра;

От чужденеция – много австралийски шираз- това вино просто ми е дяволски вкусно; също и чилийски;

пино от Новия свят и по-малко от Стария – по финансови причини, разбира се;

Мерло и каберне от Чили;

Малбек – в умерени количества и първи, трудни, но увенчали се с успех срещи с карменера.

Симпатичен флирт със ‘старото’ гаме от Брюи, дано се повтори;

Първа среща с червено вино от Черна гора – по-скоро приятно;

Бутилка предизвикателство на винения рафт:

Пино от Германия – шпетбургундер 2010 от региона Баден, на изба Badischer Winzerkeller. То е разработено от технолозите на избата заедно с извесния (явно) немски сомелиер Петер Щегер и съответно носи неговото име - Edition Peter Steger.

Остерия Барбароса

Снимката е на Цвети Белутова от "Капитал"

Ул. Христо Белчев 32

Веднага си казвам – останах крайно неудовлетворена от посещението си в остерия Барбароса. По-долу ще се арументирам защо.

Първо обаче искам да подчертая, че направих този блог с идеята да пиша само за местата, които ми допадат, а не да хейтя останалите. Дори да имат някакви недостатъци, всички заведения описани тук, са места, които посещавам отново и отново с удоволствие. Пиша този пост за остерията обаче, въпреки че едва ли ще повторя там, защото никое друго заведение не ме е провокирало така емоционално да мисля и говоря за него и да се ядосвам.

Защото мястото има наистина толкова голям потенциал – прекрасно помещение, интериор, градина, но за пореден път собственикът му е забил в най-тъпата поне за мен възможна посока – тази на прекомерната претенциозност и надценената храна. От което пък страда цялостния дух на мястото. Точно същите проблеми – липса на атмосфера и цени неотговарящи на качеството на ястията имаше и предшественика на Барбароса – Остерия ди София.

Може и да е клише, но когато чуя италианско бистро си представям следната картина: вкусна и семпла храна на разумни цени, така че да поръчваш още и още, пивко и вкусно вино, шумни разговори, смях и още смях, разляти чаши, разсипан по покривката сос, сервитьори, които понасят стоически прищевките на подпийналите гости и им угаждат, уютна обстановка, много настроение и още повече вкусна храна и вино. Или нещо от този сорт.

От всичко изброено, в остерия Барбароса намерих само добро вино и наистина хубавата и с много стил, но стерилна обстановка. Защото посетителите се държаха като скумрии, а това им поведение вероятно бе провокирано от странната претенциозност на ресторанта, която за мен е тотално излишна.

Позитивното: наистина много хубав винен лист, основно с италианско, но не само, вино на цени от 20 до 120 лв;

стилна обстановка с изобилна, но ненатрапчива декорация с красива посуда и бутилки вино. Някой някъде по форумите беше заклеймил като неприемливи типичните покривки с червени и бели квадратчета. На мен пък те особено ми допаднаха;

голямата много симпатична градина – огромен плюс за лятото;

уелкъм комплимент – брускети и прошуто. Тези жестове винаги печелят адмирациите ми;

жесток лимонов чийзкейк!

Негативното: Два основни проблема - странно обслужване и храна с много претенция, чиито цени обаче не отговарят на качеството, както и твърде малки порции.

Да започна с обслужването - в остерия Барбароса то живее собствен живот. Останах с усещането, че целта не е да се задоволи клиента, а клиентът трябва да се нагоди спямо обслужването. Странна концепция. Така например сервитьорът отказа да донесе едновремнно салатата и основното ястие на единствения човек от компанията ни, който си бе поръчал и салата. И съвсем не пожела да възприеме аргумента, че тя не желаеше да яде салата сама, докато всички останали чакат храната си, нито пък другия аргумент – че обича да хапва салата заедно с основното. „Не, не може, госпожо, ние тук си имаме правила за хранене, не е примеливо...”. Не стига че ти се налага да се обясняваш, ами накрая просто ти отказат...Really?!

Освен това, когато кажа съвсем мило и любезно, че мога да се справя с винения лист сама и нямам проблем да избера точно това, което ми се пие без гид в италианската винена география, не очаквам да чуя ехидно: „Айде да видим как ще се справите”. Да не би да ви обидих? ИзвЕнете...

С персоналът като цяло имахме тотално различни визии за това къде се намираме. Те смятаха, че са в ресторант с поне две звезди Мишлен, разположен в замък в Нормандия, а аз пък си мислех, че съм в италианско бистро в София.

Сега за храната. 

Вярвам, че екипът от (полу)самоуки италианци-готвачи са страшно симпатични, много въодушевени, отворени и експериментално настроени. Вярвам, че червенобрадият собственик е много готин. Вярвам, че пицата им е страхотна. Вярвам още, че подбраните продукти, които участват в някои ястия, са скъпички, защото вносът им е ограничен.

Също така обаче вярвам, че паста, оцветена с мастило от сепия, е много впечатляващо решение, но не мога да разбера защо цената й е близо 20 лв за порция, не - за шепа, при положение че въпросното мастило с нищо не допринася за това тя да е по-вкусна от обичайната. Всъщност това беше една съвсем средностатистическа паста. А да, и равиолите за същата цена може би не трябва да са твърди по краищата.

Вярвам още, че патешките гърди за около 30 лв порцията е добре да не са жилави и да бъдат достатъчно, за да се нахрани поне 47-килограмов човек като мен. Без забележки за телешкото, но пък порцията бе още по-малка...Приблизително така стоят нещата и със салатите. 

И така в крайна сметка, ако и да го е имало някъде този разюздан италиански дух, вероятно се е криел зад вратата. За сметка на това видях абсолютния оксиморон – група тихи италианци! Имаше и други хора, които сякаш също смятаха, че се намират в нормандския замък, без обаче да са сигурни дали това им харесва. Поне така разчитах сериозните им лица. Останалите посетители бяха по-скоро като мен – експериментатори, които никак не останаха щастливи, доколкото съдя от някои подочути реплики..

Какво и как ще предлага остерията си е, разбира се, нейна работа. На мен просто инстинктът ми подсказва, че в този свръхдинамичен по отношение на ресторантите град, в който публиката все още няма навици да бъде лоялна и постоянна и в който единици заведения успяват да просъществуват в първоначалния си вид повече от година-две, филмът „Излишно претенциозно и надценено” в София е в късометражния жанр. 

Sports Bar Rock’n’Rolla

Снимките са от Facebook страницата на спорт бар "Rock'n'rolla" 

Ул. Цар Асен 15

На малкото, симпатично, полуприземно местенце сякаш не му излиза късмета. Дали самата локация е малко позатънтена, макар и в идеалния център, или друго, но това е вече третата му трансформация. Първо бе бистро „Бони и Клайд”, след това няколко дългокоси чичовци, тип „стари хипари”, опитаха да го превърнат в нещо като рок бар с музика на живо – неуспешен експеримент, все пак мястото е 50 квадрата, има открита кухня, а декорацията е толкова подходяща на рок’н’рол, колкото смокингът за диско найт.

Опит номер три сам по себе си е също толкова интересен.

Първо: промените в интериора не са твърде значителни. Единствено декорацията сега е по-семпла и вместо в коридора тоалетната е зад бара и до нея се стига през самата кухня с асистенция от сервитьорката: "Заповядайте, тук сме си като семейство". Ще пропусна да дам оценка на това - за едни вероятно е много мило, за други пък - неудобно. 

Второ: Еклектиката е съществено забележителна, но човек така бързо свиква с нея и започва да му харесва, та чак си дава сметка как понякога несъвместимите неща са нищо повече от предразсъдък. Спорт, алтернативен рок от края на 90-те и началото на уважаемия настоящ век, ламинат наподобяващ селски под с цъфнали цветенца, българско вино и италианска кухня са една чудесна комбинация, честно.

Спортът върви на пет-шест големи плоски екрана, всеки от които излъчва различен канал.

Музиката, предполагам, съответва на душевността на двете двайсетина годишни свежарки, които обслужват посетителите. На мен лично ми беше много приятно да послушам парчетата от  гимназиалните ми години.

Виното е само и единствено на една от любимите ми български изби Мидалидаре – пълно портфолио. Би могло барът да дължи името си на самото вино Rockenrolla – едно от най-добрите, силно лимитирани творения на избата, вдъхновено от едноименния филм на Гай Ричи – каберне совиньон, каберне фран и марло, реколта 2010. Но всъщност, местенцето е "филиал" на рок клуб "Rock'n'Rolla", който се намира под колоните на ул. Граф Игнатиев.

И накрая, но наистина не по важност: храната. Тя е малко и е написана на дъска, окачена в откритата кухня – паста, брускетки, риба и др. Приготвя я един симпатичен италианец на средна възраст, благодарение на когото опитах най-вкусната паста с морски дарове евър ("Каква иска - месо или риба?"). Толкова вкусна, че ометох чинията заедно с магданоза, който по дифолт абсолютно не понасям и който пропуснах да помоля да не присъства в порцията. Никой друг не е имал тази чест!

Divino.Taste 2012

Натоварени (в хубавия смисъл) дни предстоят за винените любители идната седмица. След новото божоле в четвъртък, имаме само ден за влезем в кондиция (или да не излизаме от  кондиция - кой както го разбира), защото уикендът на 17 и 18 ноември е най-виненият уикенд в годината. Тогава във Военния клуб ще се проведе второто издание на Divino.Taste 2012.

Ако сте от запалените фенове на виното, храната и събитията, свързани с тях, вероятно с голямо задоволство, подобно на моето, констатирате, че София вече има своя форум. Макар и млад. Първото издание на Divino.Taste бе успешно и интересно, а програмата сега е повече от обещаваща и по-богата.

За какво да внимаваме тази година:

1. Отново за 37 избрани български производители на качествено вино, които ще предложат общо над 300 вина. Разбира се, трудно е да се опита всичко, ако сте решили да останете в съзнание (с плюенето не се погаждаме). Аз лично се оглеждам за онези бутилки, които обикновено не се намират по рафтовете на магазините. А специално тази година планирам да наблегна на червените едносортови вина с по-леки и средни тела - особено тези от пино ноар, сира, мелник. Малко сякаш ми доскуча от обичайните тежки бордоподобни купажи. Не че отричам достойнствата им, просто не съм в настроение за тях.

2. Програмата с лекциите и тази година е богата и силна. Изборът варира от предложения за начинаещи до класически изложения като това на Константинос Лазаракис, Master of wine -  Тероарът на Бургундия. Значителен акцент  е поставен и върху местните сортове , за които ще разкаже Яна Петкова. Друга много интересна спирка е лекцията на един от най-известните португалски винени журналисти и лектори Руи Фалкао за подсилените вина от Порто и Мадейра. В България няма изявена традиция обядът/вечерята да завършват с десертно вино, но ако опитате веднъж, то е съвсем възможно да развиете подобен навик, защото е абсолютно много голям кеф. За жалост проблем е предлагането им - и в търговката мрежа и в ресторантите. Не трябва да се пропуска и историята на феноменалния маркетингов успех на австрийските вина - малцина са го правили по-добре. При това директно от извора - Вили Клингер, директор на Австрийския винен маркетинг.
Освен това има подходящи лекции за бъдещи инвеститори, за технолози и за собственици.
Ако съм пропуснала нещо- то също си струва.

3. Новото, лежерно и приятно нещо тази година се нарича WiFo и в дешифровка означава вино и храна. Организаторите казват, че идеята е да се създаде общност от хора, които не просто се интересуват какво ядат и пият, но искат да споделят своя ентусиазъм и страст с други хора, които мислят като тях. Така че ако това сте вие - ето го и вашето място.

И въобще, хубави дни предстоят!

Boom! burgers&steaks

Бум за портфейла и още как. Десетина лева за бургер май са си множко, както и да го погледнеш.

Все пак ако:

- се доверим на твърдението, че се използва „единствено подбрано, сочно ирландско телешко Black Angus, нарязано и смляно същата сутрин” и „всички предложения в менюто се приготвят на място без да се използват замразени, консервирани или полуготови продукти”

- отбележим, че се предлагат безплатно хубави и скъпи сосове

- вземем предвид локацията и вероятно високия наем

- вземем предвид също така приятно семплия интериор в типичния и разпознаваем стил на архитектурно студио Funkt

- сложим една прилична надценка, не само заради избиването на инвестицията, а и заради положеното в мястото внимание и отношение към детайла

- и накрая признаем, че бургерите са наистина много, много вкусни

То е възможно сметката да се доближи до въпросните девет-десет лева, което обаче тотално не променя факта, че за България и дори за центъра на София това са ужасно много пари за санвич. 

Може би за това и в „Boom! burgers&steaks” на ул. Кърниградска 15, на ъгъла на бул. Витоша, има основно чужденци.

Отвъд това признавам с ръка на сърце, че бургерите наистина са много вкусни. Предлагат се в няколко вариации, повечето класически в американски стил, но има и някои интересни моменти като например този, да замените чедъра с рокфор например. Приготвят се на големи барбекюта почти пред погледа на клиентите и вървят чудесно с пържените картофки. Други предложения от менюто са няколко салати, също твърде скъпи и черешката на тортата – телешки рибай и бон филе стек, съответно за 28 и 34 лв.

Шест точки за чийзкейка, беше чудесен.

Всъщност няма нужда да преразказвам менюто, можете да го видите тук.

Напитките са почти приятна изненада:

- английски бири като Honey Dew, Hobgoblin, London Porter и London Pride (има и по-непретенциозни като Heineken);

- много вино в големи и малки бутилки, при това не от масовата ширпотреба. Виното като цяло липсва в 99% от заведенията за бързо хранене, по силата на коя логика – не мога да отговоря, така че браво за този акцент;

- шейкове, с които заведението се гордее.

Казах почти приятна изненада, защото лошата новина са отново цените, разбира се – към 8 лв за английските бири, 3.50 – 4 за останалите, 5 лв за шейка, а с цените на виното не се запознах, тъй като в заведенито са решили, че няма да имат меню за напитките, а вместо това сервитьорките ще осведомяват клиентите за тях, с което пък те никак не се справят добре, но however...

Могат да се кажат добри думи за интериора: красиво, чисто, свежо. И цветно за щастие. Този път Funkt (още снимки от заведението тук) са открили и някои различни от обичайните декоративни елементи и материали – например тухлите. И както отбеляза Гладната акула, ако някога открият и байца, е-хеееееее!

Та това е положението, фолкс. Всеки е свободен да прецени струва ли си.

                                                                                            

Less wine, less Fun House The Clock

Едно е сигурно - на ул. Цар Асен 81 готвят вкусно. Вкусно беше и преди години, когато покритият с патина интериор в тъмнокафявата гама на винен ресторант  "Часовника" създаваше едно леко меланхолично настроение за нещо извън времето - сякаш ако ей сега дюшемето пропадне, все едно ще е в реда на нещата.
Вкусно бе и точно преди година, когато ресторантът отвори врати след обновяване, вече преименуван на Fun House The Clock. Нямам никаква идея какво точно собствениците визират под fun house - може би се отнася към значително по-цветния и с много повече настроение интериор, или пък факта, че ресторантът понякога влиза в ролята и на галерия.
Вкусно беше и преди дни, когато отново се отбих там.

 Снимка: от фейсбук страницата на FunHouse The Clock

Менюто е сравнително кратко, но с всичко необходимо. Акцентът върху средиземноморската кухня, преобладават готвените ястия във френски стил, има и изобилие и от морски продукти, сирена, колбаси, паста, ризото.
Десертите са на място - препоръка за шоколада със синьо сирене.
С две думи: с храната в "Часовника" нещата са що годе наред - заведението е в горния среден сегмент и като презентация, и като качество на продуктите, и за жалост като цени  (за добра вечеря - около 50 лв на човек с виното).

Страдах от известни липси все пак - за мое съжаление заекът май трайно е избягал от менюто. В случая липсваха и пилешките дробчета по провансалски, които иначе приготвят вълшебно, както и калмарите. Това поне май беше инцидентно.

Обстановката е симпатична и уютна - няколко отделни помещения, дълъг бар, много цветове, хубава градина. Обслужването също е по-скоро добро.

Обаче! Какво става с виното, е въпросът, който ме тормози. Без хубава винена листа някак са сакати нещата в ресторант, познат с етикета winehouse пред името си. Знам, че собствениците са ценители на виното. Помня и как преди ремонта отпразнувахме там рожден ден, който бе полят с над 10-12 бутилки вино, всички от различни изби, и това бе само малка част от предлагането. В страницата на ресторанта във фейсбук пък и сега публикуваната листа (в два варианта дори) е повече от изобилна.

На място сега обаче нещата стоят иначе: три-четири предложения в бяло - португалско от среден клас (свежо и непретенциозно вердельо 2011 на изба Ешпорао, която в последно време е акцент в ресторанта), гевюрцтраминер на Cono Sur в същия сегмент, новозеландски совиньон блан в малко по-горен клас и петгодишно бяло бургундско в по-скъпия сегмент.
С червените нещата са малко по-добре, но далече,много далече от преди и от онлайн листата. Не съм фен на менюта и винени листи, наподобяващи събраните съчинения на Вазов, но все пак...

Всъщност винена листа на място продължава да липсва. В дните веднага след освежаването това бе посочено като временно положение, но и сега сервитьорът носи бутилки на ръка за избор или пък ако искаш - може да надникнеш сам в хладилника или на рафта и да видиш с какво разполагат. Мнозина може и да си мислят, че това  е някакъв вид "сомелиерско отношение" към нещата, но пък знанията на сервитьора бяха далече под сомелиерските и въобще не виждам нужда някой да ме напътства в  толкова тесен избор от сравнително познати марки и изби.

Добрата новина е, че  всички вина в ресторанта са на цени + 10 лв над доставните. Поздравления за което.

В заключение - харесва ми да ходя в The Clock, обаче less wine, less fun!

P.S. Малка утеха е фактът, че има наливна бира Schoferhoffer и Bernard, ама пък точно Bernard-а също липсваше последния път...

Пътеводител на винения пътешественик

Надявам се предходният пост да не ви е отчаял и отказал съвсем от опитите за винен туризъм, защото все пак има изби, които опитват да го правят - къде по-добре, къде по-зле. Това е опит за ориентация в картата (също така написан за сп. Бакхус. )  В най-популярното й издание, което се намира и в книжарниците, на винарската карта има отбелязани цели 135 изби. Малка част от тях обаче предлагат посещения, а в още по-малка част би било наистина интересно и приятно да се гостува.

Нескромно твърдя, че по-подробен пътеводител няма да намерите, така че enjoy!

P.S. Изрично отбелязвам, че този пост не коментира качеството на виното, което съответните изби произвеждат и предлагат, а само накратко описва къде и доколко има възможности за посещения/нощувка/дегустация/хранене.

Северозапад

В тази наистина красива част на България за съжаление няма много изби, които да са помислили по-сериозно за винен туризъм.  

Снимка: Шато Бургозоне

Звездата тук определено е шато „Бургозоне” на река Дунав срещу живописния остров Есперанто. Комплексът още не е 100% завършен, но вече предлага дегустации - с предварителна заявка.

Шато Де Вал до Градец, на 15 км от западно от Видин, е друга интересна изба, но няма навик редовно да посереща гости, макар че с предварително обаждане едва ли ще ви откажат визита в красивата къща.

Екзотични са дегустацииите на винарска изба „Магура“ в „Прилепната галерия“ на пещерата Магура, където отлежават бутилките с естествено пенливо вино на избата. Задължително е да се обадите поне седмица преди посещението.

Снимка: изба Магура

Регионът на Плевен

Градът, в който вероятно ще стане нов дом за Държавната агенция  за лозата и виното, не е избран случайно. Там се намира и Института по лозарство и винарство, както и единственият в България Музей на виното. Създаден по инициативна на собственика на местната изба шато „Кайлъка”, музеят е разположен в пещера в едноименния парк и освен вината на „Кайлъка”, съхранява над 6000 вида вина от всички краища на България. Освен да закупите вино, можете и да дегустирате, както и да изслушате някоя от беседите.  Едва на двеста метра от него са разположени и лозовите масиви на шато „Кайлъка”.

Снимка: Музей на виното - Плевен

Търново

Търновския регион не е особено наситен с винарски изби. Доайенът тук е винпром Лясковец - едно от най-старите места за провеждане на винени дегустации и туристически посещения -още от социалистическо време. Макар, че самата изба все още не е направила нито крачка напред и в страни от същото това време – като външен вид най-малко, ентусизмът, с който хората от избата подхождат към туризма и дегустациите, е наистина достоен за уважение. Интересни са експонати от музейната сбирка, римската преса за грозде и артефактите от историята на избата

Русе

В Русе, спор няма, задължителната спирка е форт "Левент Табия”, където се помещава "Винарска къща Русе”, по-известна с търговското име на разкошните си вина –„Левента”. 

Ресторантът винарна се състои от пет тематични зали,  както и дегустационна зала. 

Освен на наистина качествено вино, тук можете да се насладите на добра кулинария. А най-добре е да съчетаете и двете - специално за ценителите на вина се предлагат четиристепенни и шестстепенни винени вечери.

Снимка: Левента

В близкото село Нисово – на около 15 км южно от Русе, в живописното дефиле на р. Русенски Лом е малката семейна изба  Horse Valley на  «Райнов и синове". Избата  е малък бутиков проект, в който можете да опитате интересни вина с локален характер. Обадете се предварително, за да подготвят дегустацията.

Стара Загора – Сливен - Карнобат

Винарска изба „Едоардо Миролио” до новозагорското село Еленово опредено заслужава посещение. 

Модерната постройка е разположена сред лозови масиви, естествено езеро и зелени ливади. Луксозният хотел „Соли Инвикто” с ресторант и дегустационна зала над винарната допълват картината. 


Допълнителна атракция е риболова. Ако желаете само да разгледате избата, без да отсядате в хотела, трябва да се свържете предварително с винарната.

Снимка: изба Едоардо Миролио

„Мидалидаре Естейт” в село Могилово близо до Чирпан е една от най-модерните български изби – и като външен вид и като начин на производство. Традиционните винени турове и дегустации  се правят всеки ден от 10 до 17ч, без официалните празници. За групи от над 6 души се обадете предварително.

Снимка: Мидалидаре

Всеки е заглеждал симпатичното шато “Windy Hills”, кацнало на пътя към морето, близо до Сливен.  Е, някой ден просто можете да се отбиете за обяд с дегустация и винен тур в имението (с предварително обаждане, не забравяйте). Ако ви допадне, може и да отседнете  в четиризвздната хотелска част на шатото.

Снимка: Windy Hills

В района на Сливен друга спирка е "Къщата на виното" на Домейн Бойар в изба „Сините скали”. Имайте предвид, че е отворена за дегустации между 9:00 и 16:00 часа само в делнични дни. Заявките извън това работно време се уговарят предварително. Обиколката на избата трае около два часа и включва три варианта за дегустации.

Винарска изба „Братя Минкови“ до Карнобат е сравнително нова дестинация за винен туризъм. В избата във възроженски стил се дегустират вина и се комбинират с ястия от националната и световна кухня. Не липсва и тематичната разходка – лозя, производствени процеси, помещения за отлежаване, които в случая са два подземни тунела от по 80 м.
Избата разполага с две музейни части, които разказват историята на възрожденското винарско семейство Минкови и традицията на винопроизводството в Карнобатския регион. Контактът с избата става чрез запитване в електронна форма през уебсайта й...хмммм

Снимка: Изба братя Минкови

Черноморието

Шато Медово, съвсем наскоро прекръстено на шато Рубаят, в едноименното село Медово на 20-тина км от Слънчев бряг е една интересна лятна отбивка. Заради голямото туристическо движение през летния сезон няма нужда от предварителни уговорки. Дегустациите се провеждат в специално оборудвана зала на комплекса, чиято хотелска част работи целогодишно. Атракция е улицата на занаятите по модел, подобен на този в Етъра. Шато Медово е собственост на винекс Преслав а в дегустациите са включени основно вина от марката Хан Крум. В скъпия пакет обаче са подбрани най-сполучливите вина от няколкото бранда на винекс Преслав.

Снимка: Шато Медово

В Поморие винената спирка се намира в хотелския комплекс „Виа Понтика”, част от веригата "Феста", към който има действаща винарска изба, построена в далечната 1932 г. Естествено напълно реновирана. Избата предлага дегустации на вина и други напитки на ‘’Черноморско злато’’ – собствениците на комплекса, посещение в енотеката и ресторант с традиционно българско меню.

Снимка: комплекс Via Pontica

Местността Кошарите до Поморие се намира и сравнително новата изба Тохун, която произвежда вина с марката Сороко. В уебсайта няма конкретна информация за провеждани деустации, но пък модерно изглеждащата изба си има дегОстационна, така че предполага се, че и това се случва.

Принтскин от сайта на Тохун

На Северното Черноморие, разбира се, спирката е Евксиноград  -  лятна резиденция на княз Алексндър I Батемберг. Под двореца се намира избата построена за нуждите на царското семейство.  Тя функционира и днес и е отворена за посетители. Може да дегустирате 12 бели вина и 7 вида коняци, най-известният сред които е Евксиняк.

Средна гора

Шато Копса  до Карлово е избата в България, която може би се доближава най-много до представата за шато – замък върху естествено възвишение, а наоколо – лозя.

Избата предлага настаняване в хотелска част, ресторант с фини ястия, разбира се – дегустации и презентации.

Атракция е разходката с файтон с конски впряг в Розовата долина. 



Снимка: Шато Копса

Близо до Хисаря е комплекс Старосел, който също предлага настаняване, дегустации, но също и винени СПА процедури и редица спортни атракции като лов, риболов, джип сафари и др. Интересна тук е самата дегустационна, която е изградена по подобие на вътрешността на тракийски (гръцки) храм.

Маршрутът се допълва от малката градска изба Румелия в Панагюрище, която предлага да опитате вината от серията Мерул в уютна туристическа дегустационна рип бар, както и три стаи за настаняване.

Пловдив

В един от най-винените региони на България, логично има и най-голямо разбообразие. В самия град е "Винарско имение Драгомир" – една модерна, все още градска изба, поне докато стане готов разкошния комплекс, който „Драгомир” започва да избражда в едноименното село наблизо. Помещението за дегустации е с модерен интериор, с усещане за изискан ресторант. Прдставянето на избата и дегустацията обикновено водят самите собственици на винарната, които са и създателите им. Дегустациите са с по пет вина и подходящи хапки, но може да се организира и вечеря, с индивидуално изработено четири степенно меню, предложено от гост готвач. Признавам, че на това място съм абсолютен фен!

Снимка: Изба Драгомир

За истинско преживяване тип "релакс насред нищото" подходящ избор е изба BessaValley  до село Огняново, Пазарджик. Стандартните дегустации на вината с марка „Енира”, разходка из впечатляващата изба и лозята наоколо, могат да се случат без предварителна заявка всеки делничен ден до 15 ч следобед.

Снимка: Беса Вали

Посещения са възможни и във винарска изба Загрей – голям, разгърнат комплекс насред море от лозя, към които се открива гледка от дегустационната зала. За да посетите „Загрей” трябва да сте поне петима души и да се обадите предварително.

Още няколко по-малки и непретенциозни изби в региона предлагат дегустации - „Пълдин” в Перущица и винарска изба Благови , на 3 км от Пловдив.

Предпочитаната от мнозина дестинация обаче е Брестовица. Градчето е приютило няколко изби, най-старата от които е винарска изба Брестовица - класическа френска “надземна изба”, изградена по проект на френски инженери в края на 30 `те години на миналия век. Избата предлага дегустации на своите малки серии от червени вина.

Вино и SPA хотел Todoroff  е другата спирка. Тук предлагат настаняване, винено спа и още забавления, но ако искате просто да опитате виното, Тодорофф има пет различни пакета – със сухи месета, с „гурме” (хайде, хайде) хапки, с обяд или вечеря и различен брой вина.

Снимка: изба Тодорофф

Третата спирка в градчето е винарска изба “Villa Vinifera”, която предлага класически винен тур – с проследяване на технологичния процес, помещенията за отлежаване, дегустации на вина и ракии, водени от професионален технолог и комбинирани с мезета, както и възможността да си бутилирате собствена бутилка за спомен.

Сакар

Топлият и мек климат на Сакар привлича все повече интереса на винарите, а вината, които те създават са също така топли и меки. Дали заради отдалечеността на този регион или друго, но малко от избите там са отворени за туризъм и посещения. Гостоприемна точка е изба „Катаржина”.

С предварително обаждане тя предлага  винен тур из лозята и имението с дегустация. Също така може да организира обяд или вечеря, да ви съдейства с резервация в хотел в Свиленград или и с посещението на забележителностите. Трябва да призная, че мястото е наистина прекрасно - красиво, различно, топло, дори някак мистично, а избата е сред най-забележителните в България. (Снимка: Катаржина)

Пиринският край

Мелник е може би най-популярната винена дестинация в България. В градчето няма "истински" изби – с голямо призоводство, но чарът му са старинните къщи, които предлагат прословутото мелнишко вино и вкусни гозби. Най-известна сред тях е Кордопуловата къща  - построена специално за съхранение и търговия на вино.

Друга атракция е изба „При Шестака”. Това е едно от старите семейства, останали да живеят в Мелник със 120 годишна история във винопроизводството. Освен да ви нагостят и почерпят със собствено вино, те организират и обиколки на различни винени места в региона.

Наблизо е винарска изба „Синтика” в Сандански  - модерен комплекс с хотелска част, наследник на стар винарски комплекс, от който днес е запазена единствено подземната изба за отлежаване. Мястото е подходящо както за почивка, така и просто за винен тур с дегустация, а бонус е  разкошната  градина с редки екзотични растителни видове.

Снимка: изба Кьосев

Докато сте в региона можете да посетите и мъничката изба "Кьосев" в село Илинденци. Освен традиционните дегустации на вино, собствениците предлагат кулинарни допълнения, както и настаняване в „Къщата за винен туризъм” в двора. Едва ли има смисъл да хваля природните дадености на региона, но ако ви дойде природата твърде много – в къщата има и безжичен интернет. Йей!

Готови ли сте за винен тур

След две седмици на плажа мързелът не само не е отминал, но се е и задълбочил. Мисълта за работа е леееко стресираща, а мисълта "я се стегни и напиши нещо за блога" води до естествено продължение в друга мисъл:  "уффф, я да си дочета книгата". Така че положението е oldies but goldies. 
Един текст, който написах за списание Бакхус преди два месеца заедно с няколко други текста (всички са налични ето тук. ). Информативно и малко образователно. Дано е полезно.

Снимка: winesharenetworking.com

През 2007 година българска правителствена делегация се завърна от Тоскана - един от най-впечатляващите винени региони на Европа. И вероятно омагьосани от неустоимия чар на осеяните със семейни изби като звездна карта тоскански хълмове, представителите на властта смело обявиха: ”България ще развива винен туризъм”. В последвалите години се похарчиха неизвестни по обем, но солидни суми – държавни и европейски, които български организации и чужди експерти усвоиха за проучвания и разработване на винени маршрути. Междувременно все повече и повече нови, модерни винени изби и шата отваряха врати в България – част от тях с мисъл за предизвикателството на винения туризъм.

И ето ни днес. Вдъхновени от тематични филми като „Отбивки”, от неделните публикации в пресата за столетни бургундски замъци, или пък от разказите на приятели, току що завърнали се от същите прословути тоскански хълмове, вероятно сте готови за едно винено уикенд пътешествие. Наложеният лайфстайл стереотип изисква то да включва преминаване през рустикални пейзажи, няколко романтични изби тип шато, вкусна храна, може би дори гурме и нощувки в малки симпатични хотели. Готови сте. Виненият туризъм обаче не е съвсем готов за вас. Маршрутите съществуват, но по-скоро във брошурите, рекламиращи българският туризъм в чужбина, отколкото реално.

Чужденците във фокус

Туроператорите, които предалагат организирани винени турове на чужденци, се броят на пръсти. Някои от офертите пък са направо плашещи – представете си шестдневно лудешко препускане от София, през Мелник, Пловдив, Ивайловград, Поморие, Русе и обратно в столицата. Все пак някои от тях успяват да доведат по една шепа винени ентусиасти, най-вече от Германия, Русия, Румъния и Япония. „При нас са може би не повече от десетина човека на година”, казва председателят на сдружението за алтернативен туризъм и собственик на туроператора „Одисея - Ин” Любомир Попйорданов. Това са предимно индивидуални туристи със специфични интереси, за които се изготвят и индивидуални предложения.

На масовите летни туристи в България туроператорите предлагат еднодневни екскурзии до близки изби. На север „звездата” е Евксиноград, а на юг - шато „Медово”- на двадесетина километра от Слънчев бряг. То е изградено с цел да бъде именно туристически атракцион – етнографски комплекс с работилници за традиционни занаяти, ресторант, хотелска част дегустационна и малка изба, в която отлежават бъчвите, но няма собствена производствена част и близки лозя.

Пречките за слабия интерес от чужбина са няколко. На първо място фактът, че младата българска винена индустрия тепърва трябва да печели популярност и да отвоюва отново позиции на международните пазари – някои от които нелепо загубени от лековати „винари”, решили че могат просто така да продават некачествено, но скъпо вино на пазари като английския - може би най-престижният в света. На второ място е нескопосаната и неефективна реклама на българския туризъм в чужбина. И на трето – лошата инфраструктура. „Повечето прогодни за винен туризъм изби са до затънтени села до които трудно да се стигне дори с кола, а какво остава с голям автобус. В това отношение топката е в полето на държавата”, казва председателят на винарската камара Пламен Моллов.

Кой мисли за вас

Но да оставим чужденците настрана. Важният сте вие. Когато говорим за специализирани видове туризъм, независимо дали голф или винен, експертите имат един и същи съвет: спечелете вътрешната публика. Посещенията от чужбина са доходоносни и престижни, но местните хора са тези, които ще ви крепят прз цялото време. Още повече, че в България потенциалът е голям – ние все още сме пазар, доминиран от твърдите напитки и домашното производство.

Проблемите пред българина, решил да си подари винена разходка, обаче започват още от планирането. Има няколко единични обекта, които ще ви посрещнат с отворени обятия по всяко време, ще ви предложат настаняване в хотелска част и дори глезотии като винено СПА и други атракции – например „Старосел” до Хисаря,  „Тодорофф” в Брестовица или шато „Копса” до Карлово. Това обаче на пракитика са колкото винарски, толкова и туристически обекти.

В останалите случаи обаче най-лесно ще бъде да си вземете отпуск, защото избите масово не работят през уикенда и никога по време на официалните празници. Когато все пак откриете тази, която ще ви посрещне в събота или неделя, задължително се обадете най-малко седмица по-рано. Повечето изискват предварителни резервации.

Всеки за себе си

Най-сложното идва, ако не желаете да се ограничавате само с една изба, а искате да преминете през две, три или повече, които все пак са на близко разстояние една от друга. Положението става съвсем невъзможно ако иската това да не са просто случайни изби, а такива с наистина качествено производство и добро вино. Макар в България да има няколко региона с голяма концентрация на винарни, ще откриете, че всъщност отчайващо малка част от тях едновременно имат собствени изби, приемат посетители, имат условия за дегустации, работят през избраното от вас време, а предложеното вино е поне в диапазона приятно към добро.

За съжаление призивите за клъстърен подход, за сътрудичество, за взаимопомощ, не са дали голем резултат. Опитите на регионални винени и туристически сдружения и някои туроператори в тази насока са по-скоро неуспешни. „Истината е, че избите масово не желаят да работят заедно. Те не се интересуват и от хората по пътищата, пътуващите българи, които с удоволствие биха спряло да разгледат, да опитат, да купят”, казва Любомир Попйорданов. Малцина са постигнали известен успех по находчив начин. Така наприемер „Катаржина” работи с няколко туроператори, които организират екскурзии до Турция. Избата в Сакар е приятна отбивка по пътя на родните туристи, тръгнали към южната ни съседка. Това обаче са по-скоро изключения.

А храната?

По думите на Попйорданов, друг недостатък пред винения туризъм у нас е фактът, че избите масово пренебрегват кулинарията. „Не е достатъчно просто да има вино. Хората пътуват с идеята за „вкусно”. Развитите дестинации предлагат точно това – вино и регионална, местна кухня, плюс културни забележителности”, казва той. Защото кулинарният туризъм от своя страна пък е част от културния туризъм. Собственикът на „Одисея-Ин” е убеден, че правилната насока е клъстерния подход, който да обедини местното предприемачаство в трите насоки – винопроизводство, производство на локални, био или уникални за региона храни и културни/природни забележителности. Останалото е маркетинг.

Обяд или вечеря в България предлагат основно избите с хотелска част, макар и може би не с гореизброените продукти, както и може би още една – две, например „Катаржина”. В  повечето случаи обаче най-вероятно ще бъдете разочаровани от гризините или миниатюрните хапки, с които ще бъде съпроводена дегустацията. Ако въобще има такива. Може би е от липса на опит, на ноу хау, на предприемаческа култура, но винарите все още масово не са осъзнали, че виненият турист не е пътуващ пияница, който иска да употреби максимално количество (лошо) вино, а пътешественик, който търси запомнящо се изживяване, удоволствие и внимание.

Два пътя

Отвъд тези неудачи, българските винари като цяло опитват да  прилагат подхода на консервативна Европа към винения туризъм. При него правенето на вино е светая светих, а туристическото посещение на изби – второстепенна част, която помага на  от популяризацията. При това виненият туризъм се въприема през призмата на по общо разбиране за туризма като пътуване за удоволствие. Има обаче и друг модел, в който виненият туризъм е отделен бизнес. При това изключително печеливш бизнес.

Новият свят. Родината на жанра винен туризъм. Всички, които някога са посещавали Напа или Сонома вали в САЩ или Бароса вали в Австарлия или Марлборо в Нова Зеландия, знаят колко много предимства има тяхното отношение към винените турове, над които собствениците на изби в България си струва да се замислят.  

Тук понятието дегустационна такса почти не съществува. В България, за да опитате три, пет или седем вина на избата, трябва да заплатите между от 12 и 40 лв. В Италия и Франция таксата варира от 15 до 50 евро. В Калифорния, Бароса вали или Марлоборо обаче това  в повечето случаи е безплатно. На  винения бар гостите могат да опитат всичко, което пожелаят. Включително и най-добрите вина на избата. Нещо, което няма да ви се случи в България, където преобладаващото мнение на винарите е, че туристите заслужават да си платят, за да опитат по-посредствените предложения.

Къде продаваме

„Разликата е в това, че докато Стария свят разчита основно на търговията по традиционните канали – продажби през магазини, вериги, ресторанти или хотели, в Новия свят целта е туристът да бъде впечатлен и спечелен, за да си закупи вино от избата. Има изби, които реализират почти всичко на място”, казва Любомир Попйорданов. И наистина в Австралия, Нова зеландия и САЩ голяма част от избите не разчитат само на големите търговски вериги. Чрез организирането на винени уикенди и турове те успяват да увеличат многократно директните си продажби, т.нар. cellar door sales. В момента по този начин се реализира около 35% от продукцията на повечето австралийски изби например.

Изключително развита е и услугата на доставките. Ако туристът остане доволен от избата, той не просто ще си купи бутилка или две, а едно или две кашончета с различни вина, а избата ще му достави до вратата. И това няма да бъде еднократно. Повечето от винените туристи, особено в Щатите, стават дългогодишни клиенти на избите, които са ги очаровали.

Очевидно е, че България е на светлинни години от този изключително успешен търговски модел. Далече е дори от по-консервативния европейски модел. В последните години обаче компании направиха големи и успешни инвестиции в красиви изби, които заслужават да бъдат посетени. Сега е време просто да променят мисленето си. Няколко малки стъпки. Отворете вратите през празниците и уикендите. Работете с местните производители на храни – заедно ще си помагате, ще се допълвате, ще се рекламирате един друг. Запознайте се със съседите си и заедно поканете българите. Те все още са сигурни, че дядо им прави най-доброто вино. В България обаче вече има добри професионалисти, които създават качествено и хубаво вино. Убедете ги в неговото предимство и те ще ви се отплатят.

French mood – L’Etranger

Френско бистро L'Etranger
София, ул. Цар Симеон 78

България и френска кухня – тези две думи в комбинация веднага будят в мен два основни въпроса, на които трудно намирам точен отговор.

Първият е, защо у нас френските ресторанти не успяват да пробият и да се задържат– няколко през годините отвориха и затвориха. 

Едно от вероятните обяснения е, че в представите на българите френската кухня е нещо прицвъцнато, твърде претенциозно, „по-сложно” от не особено пищните, дори семпли хранителни навици, които сякаш са станали част от нашето ДНК и обезателно - скъпо. 

По отношение на последното не смея да дам категорична оценка. Признавам, че не съм посещавала повечето от френските ресторанти, които за кратко просъществуваха в последните години, за да преценя доколко скъпи са били. Подозирам, че най-вероятно са прекалявали с цените, целейки се в по-платежоспособната класа и опирайки се на стереотипа – френско-скъпо-заможни хора. Да, ама в България платежоспособната (90% от която е дебеловратата) класа все още не харесва да има „борче връз пържолата” (а.к.а. стрък розмарин).

Що се отнася до останалото – изумително е как може да имаме не-е-за-мене-тая-работа-отношение към френската кухня, при положение, че заради нея хранителните навици на целия цивилизован свят са такива, каквито са. Включително и нашите. Макар и да не си даваме сметка, факт е, че заради френската кухня обикновено се храним степенно – салата/предястие/основно или супа/основно и т.н. Или пък че десерът се консумира накрая, защото един французин - Ескофие, пръв слага границата между сладко и солено в храненето-нещо, което днес е естествено като дишането. Френско „изобретение” са гарнитурата, ордьоврите, сосовете и т.н., и т.н., както и 90% от техниките за приготвяне и обработка на храната. Да не говорим за виното, сиренето и още стотици неща.

Вторият въпрос е, как вече повече от 10 години френското бистро L’Etranger в София все пак успява да оцелее.

 Убедена съм, че единствено чужденец (собственикът на Летранже – Оливие, е французин) може да отвори френско бистро с цени над средното за града в район, популярен с етническото си разнообразие – за съжаление в не особено позитивен контекст за жителите на София. Става дума за улица Цар Симеон 78, където гледката на старите софийски, предаващи се пред ентропията вече къщи и кооперации е едновременно малко потискаща, но и крайно любопитна, а да почерпите с цигара и огънче минаващият покрай вас окъсан арабин-събирач на картони за вторични суровини докато пушите пред ресторанта, в който ще оставите месечния "доход" на този човек за една вечеря, е колкото озадачаваща, толкова и вдъхновяваща картина.

Л'етранже е супер!

Чувала съм, че преди десетина години това е е бил първият ресторант с меню-дъска в София. Менюто и днес е на тази дъска.

Най-вероятно ще ви настани и ще вземе поръчката ви съпругата на Оливие – Митана, което ще ви накара да се почувствате желани и на точното място, защото никой не може да ви обслужи по-добре от собственика.

Храната е прекрасна, а поднасянето й е близо до изкуството. Не виждам смисъл да описвам колко интересна и вкусна беше салатата с патешки воденички, патешките гърди и младото петле с гарнитурките в малки купички, порцията калмари, която приличаше на извадена от онзи як фууди каталог на Икеа или пък сладоледът от зехтин. Ще трябва сами да опитате и оцените.

И сега пиперливия въпрос: Скъпо ли е в Л'етранже? 

Ами първо си отговорете на въпроса какво значи за вас скъпо. Ако не можете да си позволите да отделите повече от 20 лв за вечеря, значи това наистина не е вашият ресторант. Не че няма нищо за под 20 лв, но едва ли ще ви е приятно да прекарате вечерта на едно предястие и минерална вода. За комфортна вечеря - с предястие, основно, десерт и вино, мислете в порядъка на 60 лв на човек.

Във всеки друг случай: Когато говорим за все пак масови заведения, прави ми впечатление, че в София (разбира се има и много приятни изключения, но) "скъпите" заведения са основно три вида:

1. собственикът е наел помещание с топ локация, хвърлил е маса пари за интериор – най-често безвкусен и несполучлив, налял е още повече пари, за да популяризира някак кухата си претенция и сега се опитва да си изкара паричките ASAP, предлагайки посредствена храна и евтино вино с 500% надценка. А посетителите се кефят, щото са хванали фашона за шушона;

2. тези, които не блястят с нищо повече от скромен, но уютен интериор и  вкусна храна, която е по-скъпа, но защото е приготвена с качествени продукти, някои от които се намират изключително трудно на бг пазара или пък въобще не се намират и се налага да се внасят специално. И Л'етранже е от тях;

3. най-масовият вид може би- има по нещо и от двата предходни.

И все пак, за да не ме упрекнете в твърде голямо ръсене на суперлативи – може би една освежителна боя няма да дойде зле в Л'етранже, както и известно преосмисляне на винената листа – предимно френски и доста скъъъпи вина – от 50 лв нагоре. Изборът не е съвсем нулев, макар че е крайно ограничен, и за хора с по-средни възможности (около 35 за бутилка) – заложихме на вионие от Ямантиев – Сингъл Винярд Резерва 2010. Много приятно, нежно и пивко вино, с акценти на зрели есенни плодове, с доста плътно, дори леко маслено тяло. Интересно вино със собствен характер, което определено се услажда.