събота, 11 юни 2011 г.

Кратък позитивен пост за софийските таксита

Преди две-три години нямаше и през ум да ми мине, че някога ще кажа подобно нещо. Но! Напоследък ми се случва да попадна на наистина свестни таксиметрови шофьори. Не твърде често. Може би на 15-20 возения веднъж. И не, под свестни нямам предвид облагородени от живота господа в предпенсионна възраст, на които прощаваме за счупените коли, защото понасят живота си спартански и с усмивка към клиентите.

Тези са други. Обикновено са млади мъже. Колите им са нови и чисти. Музиката е неутрална и не много висока. Познават града много добре и не се налага да обясняваш от къде да минете. Може би, защото имат навигационна система. Говорят на Вие. Не пушат в колата. Отварят врати, помагат с багаж. Не закръглят суми. Възпитани и любезни са. Не натрапват разговори.

Това вече е истинска услуга. Такава, каквато очаквам да бъде. Преди две-три години такива шофьори нямаше. Или са били бели лястовици. Веднъж на 2000, не на 20 возения.
Това ме кара да си мисля, че все пак, сякаш задвижвани от гравитацията на западния свят и въпреки усилията на държавата ни да не ускорява темпото, а напротив - да търси начини да го забавя, се движим напред. Искам само това да стане по-бързичко. Защото такситата са си таксита по всяко време, но има други неща, които след един момент нататък и да ги има, просто влизат в графата пропуснати шансове. И са нужни сега.
.
.

неделя, 5 юни 2011 г.

Защо обичам Лондон (съчинение без елементи на разсъждение)

Обичам Лондон, защото е космополитен и многокултурен. Защото в този град всеки изглежда и прави каквото намери за добре и никой не го одумва. И с тенджера да излезеш на главата, няма да е достатъчно.

Защото всеки говори своя си език и само за 20 минути в метрото можеш да чуеш автентична реч от цял свят – от сикхите и японците до пуерториканците и африканците.

Обичам Лондон, защото мъжете не се притесняват да носят тесни дънки и унисекс чанти (които тук минават за женски бе, педе*ас с педе*ас), а жените да ходят целогодишно боси, полуголи и беобразно пияни.

Обичам Лондон, защото всички пият пред заведенията – юпита, хипстъри и обикновени безделници. Чантите с лаптопите се струпват директно на земята, както и чашите, след като се изпразнят. И защото по улиците има писоари.

Обичам Лондон, защото в Лондон да караш джип тотално не е на мода. За сметка на това са на мода органик кафета и ресторантите, сандвичите, които се правят на място, фаст фууд в кутия, дрехите от 80-те и 90-те, толерантността и усмихнатите хора.

Обичам Лондон, защото има много ейл. И всеки от стотиците барове в Сохо предлага различни марки ейл. Така само в една вечер можеш да имаш няколко различни бирени приключения.

Обичам Лондон, защото на света не е измислен по-добър транспорт от лондонското метро. Защото във влаковете има безжичен интернет, макар и платен. Защото половината център e в ремонт – нови улици, нови фасади, нови спирки на метрото. Защото криза-не криза, музеите са без пари и можеш да снимаш колкото си искаш.

И за да не ви оттегчавам повече (списъкът може да продължи до безкрай), продължавам разказа в картинки.

Да, пичове, навсякъде музиката е с пари.


Бар, ейл, бар, ейл, бар, ейл...


Някъде около Тауър Бридж, регионът, където някога са били пристанищните складове, днес е един от най-гъзарските квартали на Лондон.







Покрай реката, част от финансовото сърце на Лондон.




Италианските ресторанти са просто безброй.



На Карнаби Стрийт вече няма музика, но има куп други интересни неща.



Акулата в акция.

Дървените шахти все още не са изчезнали.





Либърти. Да.


Кирайският майстор прави шоу.


Фреди!



Ей така, с картата и през ремонтите се оправяме:)


Песни и танци на народите.


Вликолепния Уестминистър.



Около Пикадили съркъс всичко е в ремонти.


В Сохо има всичкооооооооо.



Много мюзикъли се гледат в този град.


Къде без Бритиш Мюзиъм.




В памет.



Сейнт Панкрас днес е хотел, международна гара и разкошен за снимки обект.

За снимките благодарности на Нервната акула.
.
.