сряда, 24 февруари 2010 г.

Най-силната бира в света и бирите с най-шантави имена

Шотландската компания BrewDog съобщи наскоро, че е създала най-силната бира в света. Новото творение на име Sink The Bismarck! е по-силно от уиски и водка и детронира 40-градусовата немска бира Schorschbock на компанията Schorschbrau, която се окичи с тази титла седмица по-рано.
Sink The Bismarck! струва 40 паунда и ще се продава само онлайн чрез сайта на компанията в разфасовки от 300 мл. Производителите казват, че бирата трябва да се консумира в мерки като за твърд алкохол.


Един въпрос: На кого, по-дяволите, му е притрябвало да пие в малки чашки 41-градусова странна напитка, претендираща да е бира, вместо да надигне разхлаждащата и студена, потна халба с истинска вкусна, хранителна, полезна бира с 5% съдържание на алкохол?!

Според директора на BrewDog Джеймс Уот, мисията на компанията била да разруши конвенционалното, да се обяви против уеднаквяването, причинено от стандартите и да отправи предизвикателство към креативността на пивоварната индустрия.
Това обаче съвсем не е първи опит за провокация в бирения свят.

През 1516 година влиза в сила баварският закон за чистотата на бирата, който гласи, че кехлибарената напитка трябва да съдържа само вода, хмел и ечемик. Това е простичка рецепта, която гарантира качество. Но в същото време това правило ограничава много сериозно начините, по които производителите могат да отличат своя продукт от конкурецията.

С идеята да са униклани, някои създават бири със странни вкусове, като например белгийските плодови бири. Японците пък са стигнали още по-далече с други шантави идеи – космическа бира от ечемик, отгледан на международна космическа станция, шоколадова бира, бира с вкус на кафе и дори синя бира!

Отвъд тези ексцентрични идеи обаче, в повечето случаи единственият инструмент е маркетингът и рекламата, защото някои биха опитали странните продукти, но истината е, че масовият вкус все пак предпочита добрата стара класическа бира.
Едни харчат милиони за промоции, други пък – обикновено малки производители - залагат на нетрадиционни похвати, за да блеснат в претрупания бирен пазар – странни, но запомнящи се имена.

Ето и една класация на десетте бири с най-шантави имена:


Santa’s Butt Porter: Повечето хора предпочитат бира през лятото, но истинските ценители не се лишават от нея и през зимата. Тази тъмна бира (портър) с чалнато име - Задникът на дядо Коледа - всъщност е една много добра бира. Странното име не се отнася до самия задник на дядо Коледа, а до голямата 108 галона бъчва, в която отлежава бирата и която наричат butt. В допълнение е самият етикет на бирата, който представлява дядо Коледа седнал на въпросната бъчва. Друг е въпросът, че задникът му е нарисуван толкова голям, че да пасне на самата бъчва.

Moose Drool: Казват, че лигата на лоса (каквото е името на тази бира) има вкус на трева, сол и на...хм..колкото и да е странно, на барбекю чипс. За щастие бирата на пивоварната Big Sky Brewing Co. от Монтана няма нищо общо с този вкус. Според историята собствениците си блъскали главите над името на бирата си, когато единият от тях погледнал нагоре към старо платно, окачено в стаята. Ня него видял величествен лос, който пиел вода от езеро, а струйки се стичали надолу от муцуната му. „Това е лос и той се лигави, нека я кръстим „Лигата на лоса“, казал той.
По-тъпа история не съм чувала, честно!

Arrogant Bastard: Ако бирата ви е неустоимо хубава, можете да я кръстите както си искате и хората пак ще я пият. Или пък, в случая на Stone Brewing Company от Калифорния, правите толкова добра бира, че реално се подигравате на всеки, който се осмели да я пие, като я кръщавате Арогантно копеле. Всъщност извън всички риторични бла-бла истории за чистотата на бирата и качеството над всичко, публикувани в сайта на компанията, името е измислено с единствена цел да грабва вниманието. И успява.

Shaftebury 420 Brilliant Lager: Марихуаната винаги е била съществена част от културата на Западния бряг в САЩ, а 4:20 винаги е означавало време за напушване. Легендите относно произхода на тази традиция варират от някаква история, включваща радио призив от стар магистрален патрул, до броя на активните химикали в канабиса. Няма значение. Но когато хората от пивоварната Shaftebury мислели име за новия си продукт, го видели в напушените муцуни наоколо.

Seriously Bad Elf: Мнозина се чудят какви са особеностите не един много лош елф. Дали чупи детските играчки или краде гащите на баба Коледа? Каквото и да прави, нека продължава да го прави, защото името на тази британска бира кърти. Тя е с 9% алкохол, който градус само по себе си може да накара човек да свърши доста лоши неща.
Освен това е пиво за зимата, така че името много му тичка.

Homo Erectus: Понякога са в чест на известни хора или на местата, където са призведени. Името на бирата на пивоварната Walking Man от Портланд пък е в чест на факта, че вече 2 милиона години ходим изправени. Какво ще кажете за това, надути делфини!!!

Sick Duck: Хората обиковено си поръчват високоалкохолна бира, когато нямат достатъчно пари, а трябва да се напият. Това обаче най-често е за сметка на вкуса. Високоалкохолните бири винаги са гадни. Болната патка обаче е изключение – 11% алкохолно съдържание и достатъчно добър вкус, за да печели награди. Генезисът на името е обвит в мистерия, но е факт, че бирата отлежава в бъчвите, в които преди това е отлежавал ром.

Dogfish Head Snowblower Ale: Догфиш не е риба-куче или куче-риба, ами вид акула, която се храни с малки риби и безгръбначни. Dogfish Head пък е името на малката пивоварна от Делауеър, която обаче расте със завидни темпове заради набралата доста голяма популярност бира Lawnmower. Думата Snowblower e една овърпрайсната алтернатива на лопатата, специално създадена за разчистване на сняг. Ако намирате прилика в звученето на двете марки, това не е случайно. Snowblower е зимният еквивалент на Lawnmower. Комбинацията от всички тези думи е толква абсурдна, че няма как да не ги запомни човек.

Old Speckled Hen: Английската бира (ейл) Старият петнист петел е доста популярна и е доказателство, че не е нужен огромен бюджет, за да се наложиш като 'бестселър' и то в примиум сегмента на Острова. Просто находчив маркетинг.

Fiddler’s Elbow : Това е марка на малката британска пививарна Wychwood и означава „Лакътят на цигуларя“ (ако се не лъжа). Звучи странно и грабващо, но истината е, че това е името на малко селце в Уелс, което обаче няма нищо общо с бирата.

вторник, 23 февруари 2010 г.

Пиячка, секс и чалга - трите стълба на туризма в София

София може да се превърне в любима дестинация за младежки туризъм. Има всички предпоставки за това - чалга, секс бомби, евтина пиячка...Това изглежда се опитва да ни каже една австрийска компания, която е избрана да разработи стратегия за развитието на туризма в столицата.

В България един от любимите начини да се хвърлят пари на вятъра (или по-вероятно да се окажат в нечий джоб) е да се разработват някакви стратегии, но особено готин е вариантът, когато задачата се възлага на чуждестранна компания. Преди години се беше завихрил скандал с една гръцка фирма, която създаде една напълно елементарна и неизползваема стратегия за развитието на туризма в България срещу скромната сума от близо милион и половина евро.

В последната серия, пусната на екран само преди ден, главната роля е поверена на австрийската компания "АТЦ Консултанти". Стратегията е част от проект за обмяна на опит между София и Атина по оперативна програма "Регионално развитие". Нямам никаква идея защо австрийци са консултант по проект между Гърция и България, как са избрани, нито пък как са достигнали до изводите, до които са достигнали. Ето обаче заключенията им, с които се запознах в Дневник, но тук ще ги синтезирам и ще опитам да ги поясня :

  • мечтаният турист в София е германец, сърбин или грък между 16 и 30 години;

да се разбира: русоляв бекпекър или млад бизнес представител в международна фирма (защото други германци в София не ми е ясно какво ще правят) и тъмен а.к.а платежоспособен (щом е така желан) балкански субект;

  • Въпросният бленуван германец, сърбин или грък идва в София, за да се весели, да пие вино, да опита местната кухня;

да се разбира: туристът-мечта изпада в пълен амок ако е германец, а балканецът кърши снага в изобилните чалга заведения, преяжда и препива, перчи се с надежда да "оправи някоя", вдига шум до Бога и е готов да се сбие всеки един момент поради най-различни причини – за политика, футбол или просто за спорта ако е сърбин или в името на анархията ако е грък.

  • Авторите са стигнали и до изводите, че София има потенциал да привлича туристи с „интересната“ музикална сцена, добрите възможности за пазаруване, младото и привлекателно население;

да се разбира: потенциалът е в задушаващата всичко друго чалга сцена, в мегаскъпите софийски „аутлети“ и изобилието от девойки с вид на проститутки;

  • Възможна ниша били посещенията на манастирите около града и въобще София можела да бъде център на православието;

да се разбира: занемарените и рушащи се манастири в т.нар. Софийска Света гора и изродената българска православна църква, олицетворявана от пловдивския митрополит Николай.

  • Има препоръка София да кандидатства в категорията "Гастрономия" към ЮНЕСКО...

И това за град, в който истински качествени ресторанти няма, по-читавите не могат да оцелеят и година, а всичките ни уж уникални български продукти са отдавна съсипани и нямат нищо общо с първообразите си - киселото мляко, кашкавала, саламуреното сирене, колбасите и т.н.
  • Основният недостатък на София е лошата инфраструктура. Консултантите препоръчват да се направят нови табели, както и информационен център.

Наистина ли? За табелите никога не бих се досетила! А информационен център си имаме. Ще си имаме и втори скоро в подлеза на СУ. Друг е въпросът, че никъде по света не съм виждала туристически информационен център, в който държавни чиновници си вършат пейпъруърка, а най-туристическото нещо вътре са наръч брошурки.

За да ни каже всичко това, австрийската компания ще вземе комисионна от 276 000 лв. Възможно е австрийците да са заблудени и наивни относно реалността в България. Възможно е да искат да ни кажат – ами това са ви реалностите, използвайте ги – евтин алкохол, евтини жени, евтина музика...Възможно е да си правят дебела гавра, която цели да покаже, че едновременно могат да ни обиждат и да ни вземат парите, а ние да сме благодарни. Възможно е и в общината да работят пълни дебили. Но е по-възможно да работят пълни тарикати, които все по нещо ще изкарат от тази стратегия, още повече че тя предвижда около 2.4 млн евро годишен бюджет за изпълнение на „дейностите“ по нея.

Нова година, нов кмет, същите лайна. Добре дошли в София.


понеделник, 22 февруари 2010 г.

Един градски турист в пустинята: Древният град Дуга

Ден 2
След първия пъстър ден в пулсиращата столица на Тунис, се отправяме към едно не така живо място - древният римски град Дуга. Много хора всъщност не харесват древните градове и въобще останките и руините от стари цивилизации. Намират ги за скучни и безинтересни, когато в тях няма живот. Аз пък си умирам за мъртви градове. И колкото по-малко следи от човешко присъствие има в тях, толкова по-добре. Ето защо Дуга (или Туга в античен вариант) ми се видя истински рай.


Гледка към един от няколкото храма

Амфитеатърът

Дуга е разположен е на 70-80 км северно от град Тунис на цели 65 ха, но, разбира се, разкопан е само центърът, тък като ако трябва да се изрови всичко, ще се наложи да разрушат няколко села.

Улицата към капитола

Руините на Дуга изникват сред живописна картина от ниви и маслинови горички. Всъщност руини не е точно казано. Дуга е най-красивият и запазен римски град на тунизийска териотория, а тук такива не липсват – има над 200 римски селища. Така добре запазен, че все едно наскоро е имало земетресение, което го е поразрушило и прогонило хората. Именно поради тази причина е поставен под закрилата на ЮНЕСКО.


Амфитеатърът отгоре


Когато влязохме в Дуга заваля дъжд и гледката стана някак по-зловеща. Излъсканите каменни плочи на улиците светнаха, тъмнолилавото небе пък направи пожълтелите камъни на храмовете да изглеждат още по-ярки.

Тук спокойно може да се снима филм. Грандиозни храмове, амфитеатър в отлично състояние, форум, пазари, улици, скулптури, арки, училища, бани - всичко в отлично състояние се е съхранило през вековете.

Запазени са дори мозайките в няколкото бани на града - древният еквивалент на СПА центровете :)

Не разбирам много от римска архитектура и градоустройство, но екскурзоводката ни обясни, че заради хълмистия релеф и склоновете, римляните са изневерили  
 на традиционната архитектура и са подредили града стъпаловидно.

Тук се намира в доста добро състояние може би най-красивият капитол, който римляните са строили на тунизийска земя.

Запазени са колони, надписи с името на града и имената на редица императори и управници, дори цели статуи на императори. Без главите.


Както разбрахме от екскурзоводката обаче, това не е отпечатъкът на времето или вандалите. Практиката е била статуите да се правят с подвижни глави, за да не се сменя цялата статуя, когато се смени императорът.

На няколко десетки метра по встрани има още един по-малък капитол, както и напълно запазната канализационна мрежа, част от която е разкопана и може да се види. Не е много сигурно защо този град е построен тук, но се предполага, че той е бил връзката между Рим и берберския свят.

 

Статуята на императора. Главата се подменя в зависимост от това кой е на власт.

Храмът на Juno Caelestis

Арката на Александър Северус

Но Дуга е бил проспериращ град дори преди римляните. Лубико – 21-метрова пуническа кула от II в. пр. Хр., се издига в близост до централната част на града като страж от друго време и озадачава с нетипична архитектура, по-скоро напомняща за Анкор Ват, отколкото за Рим или Тунис. Древна стела свидетелства за нейните строители и за нумидийска принцеса, за която са смята, че е живяла тук.

Лубико

петък, 19 февруари 2010 г.

Долу лапите от секс туризма!

"Антимафиоти от МВР Благоевград разкриха седем проституиращи жени в Сандански". Ето това прочетох днес в Дарик и развеселена го пратих на моя приятелка, родом от слънчевия южен град. Да ме бяха питали, щях да им го разкрия още преди 7-8 години, каза ми тя.

Майтапът на страна, но какво наистина значи, че антимафиотите са "разкрили" проститутките? Та те къде са се крили досега? И как така са се крили като цяла България знае какъв бесен секс туризъм се развива в Сандански, Гоце Делчев, а вече усилено и в Банско. Чувам дори, че хотелиерите в Банско тази зима в чудо са се видели. Гърците тропат на опашки по рецепцията и си искат своето, а жрици на удоволствието не достигат.

Така че, моля ви, оставете момичетата на мира, че ще съсипете и без това изнурения ни туризъм. Цял югозападен регион на това разчита! Като има търсене, има и предлагане. Пазарна икономика, какво да правиш. Без секс туризма и морските ни курорти ще пострадат, а и без това го карат на сетни сили.
Както е известно, България е една от страните в Европа с най-развит секс туризъм. Контакт с проститутки и публични домове могат да предложат не един и два хотела.
Така че редно е и организациите да се намесят и да защитят бранша. Даже предлагам да се направи нова браншова организация - на хотелите, предоставящи секс услуги. И без това туристическите браншови организации у нас са около 50, една повече или по малко не е проблем.

Сега сериозно: Антимафиотите на МВР Благоевград нямат ли си друга работа освен да ловят проститутки? О извинете, не било то лов на проститутки, най ми било "Специализирана операция по противодействие на системното предоставяне на помещения за развратни действия, насилствена и организирана проституция и трафик на хора". Трафик на хора не установили, нито насилствена проституция, но в два хотела (само два!?!) намерили седемте "гастарбайтерки" от Северна България.
"Снети са им обяснения и са им съставени предупредителни протоколи", обобщава полицейската дописка.

Не знам на вас как ви звучи, но на мене ми звучи сякаш някой от "работодателите" е подал сигнал срещу конкуренцията. Защото ако това беше сериозна акция, трябваше да затворят огромна част от хотелите в Сандански, че и в цяло Благоевградско, защото във всички се практикува секс туризъм.

А и все си мисля, че антимафията може да си намери по-сполучливи занимания. Особено в този регион. И не, нямам предвид да скубят марихуаната на баба ви, а да се огледат за едни други лоши наркотици, които минават от там.

четвъртък, 18 февруари 2010 г.

Един градски турист в пустинята (Част 1)

Може и да съм градски турист, но пък предпочитам да съм първо турист, а после градски. Така че понякога нямам нищо против вместо по Пикадили скуеър бодро да крача из тунизийската пустиня...Колко да е бодро при 40 градуса..:)
Осъзнавам, че по света сигурно има много по-сухи и много по-странни като култура места, но тъй като това беше първият ми досег с Черния континент, с пустинята като явление и със странната берберо-арабска култура на Северна Африка, все пак беше впечатляващо.


Още повече, че за разлика от стандартните почивки в Тунис, които преминават основно в курорт на Средиземно море и, евентуално, с кратка екскурзия до някое живописно градче с кичозен пазар и по-рядко до пустинята, моето посещение в Тунис премина точно обратно - основно в пустинята и с кратък престой на морето.

Ден едно: Градът

Пътят неизбежно започва от града. Столицата на Тунис – град Тунис, е пъстра като мозайките, с които е известна. Пъзел, реден хилядолетия от финикийци, бербери, римляни, византийци, араби, французи.

Резултатът е един еклектичен свят със стила на много и твърде различни култури, народи, нрави и порядки.
При първата среща с него човек се чувства малко объркан – всичко е донякъде познато, но в съвсем друг контекст. Централната улица е соу френч, (Тунис е бил френска колония до 1956 г), толкова а-ла Шанз Елизе - лъскави витрини със западни брандове, католическа катедрала и сгради в бароков стил, докато не срещнеш... финикова палма! Млади, модерни, европейски изглеждащи и очевидно работещи жени забързано пресичат улиците, докато други млади, традиционно облечени, забрадени и очевидно неработещи жени лежерно се прибират след пазар към домакинските си задължения.

Тунизийците имат много различни лица. Част от тях са европеидни, други са с изразено арабски черти, трети са съвсем черни (наследниците на африканските негри, които са били роби на арабите), а четвърти имат красивите и горди черти не берберите. 

Ръката на тунизийската държава стиска толкова здраво навсякъде, че не би позволила междуетнически конфликти от какъвто и да е тип, но струва ми се, че няма и нужда от контрол. 

Гледката на мъже в скъпи италиански костюми, които доволно пушат наргиле в някое мавританско кафене редом с други мъже с чалми и сандали, е толкова естествена, че осъзнаваш как толерантността не само че не е изобретение на западния свят, а съществува въпреки него.


Стаята ми в стария, но тежкарски петзвезден хотел El Mouradi Africa на тунизийския еквивалент на „Витошка“ беше на двадесетия етаж и животът на централната улица отгоре се виждаше като на длан. От тук лесно се отличава и „дизайнът“ на града – старинната част на града с вековни джамии, огромния пазар, редом до красивите правителствени сгради и модерните сгради.


Министерствата и други правителствени сгради са забранени за снимки принципно. трябва да бъдете бързи и незабележими. И тия охранители с автоматите не стрелят по туристи..май.

Честно казано, отвъд централните части, по вид, цвят, мирис, хаос, трафик и т.н. градът много напомня на София. Тук се шофира много по-зле отколкото в България, макар че не вярвах че е възможно.

Маркировка и платна не се спазват, знаците – много рядко, автомобилите са на средна възраст 25 години и ако не проявяваш изключително внимание, си на косъм от катастрофата всеки един момент. 

Излизайки от града, след безумния трафик ще се сблъскате и със света на гетата – крайните квартали, които разкриват и още едно лице на Тунис – хаосът, бедността и мизерията, мръсотията, изтласкани в периферията, типични за всеки голям град, тук сякаш са още по-ярки. 

Къщите са недовършени, пристроявани, когато семейството се увеличи и стане тясно, в безумни смесици от стилове, тотален кич...Просто Костинброд пасти да яде!
 


Най-изумителната част на град Тунис обаче е медината, чието сърце е огромният закрит пазар, с тесните му лабиринти. Веднъж потънете ли тук, всичко изведнъж се променя, сякаш си попаднал в машина на времето, отнесла те векове назад.




Унесен от аромата на парфюм, след N-тия на брой дюкян с пъстри килими, традиционни одежди и обувките на Малкия Мук, берберски бижута, антики, грънци, клетки за птици, пищни сватбени рокли и всичко друго, което превъзбуденият турист копнее да отнесе у дома (и което на друго място бихме нарекли тотален кич, но не и тук), изведнъж машината на времет се изключва и се озоваваш в XXI век.
Всъщност не. Излизайки от пазара първо се сблъсквате с огромна каменна арка по подобие на Триумфалната арка. После погледът среща модерна сграда, облечена в огледално стъкло, и едва тогава влизате отново в XXI век. 

 Един ден със сигурност не е достатъчен, за да се разгледа културното наследство на града, но в никакъв случай не трябва да се пропуска медината с Големия пазар, който е един от трите защитени от ЮНЕСКО сука в Тунис заедно с тези в Кайруан и Сус. Тук е съсредоточен и културният живот на града – културни центрове, галерии, изложбени зали, книжарници.
 
Наблизо се намира и Ел Зитуна, или Джамията на маслината – стара колкото и самия град, векове тя е била опорната точка на Тунис, мястото, където са се случвали важните неща, ориентир дори за пространственото развитие на града.
Около нея някога са имали привилегията да живеят в своите палати само най-важните хора и най-богатите търговци. Днес в домовете им се помещават правителствени сгради, културни центрове или ресторанти, а тесните улички на сука още носят имената им – Ben Abdullah, Hussein, El Bey, El Jeld, El Haddad, Othman. Тук е съсредоточен и културният живот на града – културни центрове, галерии, изложбени зали, книжарници.

Тунис се гордее и с музея "Бардо", който приютява най-голямата в света колекция от римски мозайки, донесени тук от всички краища на страната.
Не са за пропускане и ресторантите поместени в реновирани и богато украсени в арабски стил стари къщи.



На вратата ще ви посрещнат със стръкче жасмин, както традицията повелява, и ще ви изпратят с ароматна вода. Характерната кухня тук е риба, агнешко месо, известният като марокански кускус, много зеленчуци, цитруси, ядки и обилно количество подправки. 

Зехтинът се използва щедро, а задължително предястие е лютата паста, гарнирана със зехтин, маслини и риба тон и прясно хлебче. Обилното хранене завършва със зелен чай с мента, сладкиши, в които тунизийците са майстори, и плато плодове. Ако говорим за храна, не трябва да изпускаме още една задължителна думичка – фурми! Фурми, заради които в Тунис е пълно с мухи. Никога не съм виждала толкова много мухи и то така нахални.


Пътувайки, половината време минаваше в убиване на мухи в колата. Безсмислено, защото в момента, в който отвориш вратата, за да слезеш и колата отново е пълна с мухи...Домакините ни се извиниха по въпроса (макар че сигурно им е било смешно с това постоянно махане с ръце и безсмислено хабене на сили) и обясниха, че има много мухи, защото по това време (края на октомври) зреят вид ранни фурми.
 Но подозирам, че само са се оправдавали, защото после сигурно зреят нормалните фурми, а след тях късните фурми и мухите в Тунис никога не свършват!!!!

P.S. В ден втори отиваме в Дуга - най-красивият и запазен римски град в Тунис, не случайно поставен под закрилата на ЮНЕСКО. Наистина забележителен.

сряда, 17 февруари 2010 г.

Седем много странни бара...Които убивам да посетя!

Гигер бар
Chur &Chateau St Germain, Швейцария


Може и да не сте чували името Ханс „Руди“ Гигер, но всички сте гледали Пришълеца, нали? Гигер е човекът, отговорен за цялата биомеханична визия и стилистика на филма.

Швейцарският художник с непоповторим стил също има слабост и към интериорния дизайн. Гигер бар е негово начинание, което започва в Токио, където е трябвало да бъде първият от няколко бара. При реализацията му обаче японската организация, седяща зад проекта, от нетърпение не дочакала финалния дизайн на Гигер, а започнала работа още с недовършените скици на художника.


Тежко разочарован, перфекционистът Гигер зарязал проекта, но само за да го реализира в родната Швейцария.

Двата Гигер бара в Грюер и Шур са създадени под негово пряко наблюдение и отразяват концепциите му точно. Казват, че чувството да изпиеш питие там, е абсолютно уникално и незабравимо. Декорът е мрачен и потискащ. Структура, наподобяваща скелета на пришълеца, опасва в арки цялото пространство. Столовете пък създават отвратителното чувство, че седиш в слузестия скут на чудовището. Сякаш наистина си на друга планета, в друг свят, в тотално различна среда. Сякаш си в гробница, където скрит в мрачните ниши пришълецът дебне своите жертви.

Не знам за вас, но аз умирам да го пробвам.

Звездата на Червено море
Ейлат, Израел

Red Sea Star някак напомня на подводното скривалище на Стромберг в Джеймс Бонд: Шпионинът, който ме обичаше, което не е изненада, като се има предвид, че се намира 5 метра под водата в Червено море.

Интериорът на този бар и ресторант поражда мисли за резиденцията на Малката русалка – столове във формата на медузи и лампи във формата на морски звезди. Прозорците разкриват любопитни и дори агресивни морски създания. Вие наблюдавате морския свят и морският свят ви наблюдава както отвън, така и в чиниите ви.

Депеш Мод Бар
Талин, Естония


Това тъмно кътче на Естония е пълно с облечени в черно, кльощави и дрепесивни фенове на Депеш, смучещи коктейли Master&Servant или Personal Jesus.

Няма нужда да споменавам, че меланхоличната музика на Депеш Мод върви на огроми екрани с видео. Помещението е окичено със снимки на бандата с автографи и всякакъв мърчандайз, какъвто съзнанието ви може да роди. За едни – истински ад, за други – абсолютния рай. За мен: определено второто. Барът се намира на улица Nunne 4. Просто следвайте депешарите и няма как да го подминете.


Албатрос

Токио, Япония

Мъничкият бар Албатрос се намира на също така мъничката, но осеяна с барове уличка Shomben Yokocho или наречена още Опиканата алея (Piss Alley), тъй като доскоро всички барове са деляли обща тоалетна – самата улица. За щастие вече има нормални такива, така че не бойте се.

Барът е толкова мъничък, че десет души трябва яко да се тъпчат, за да се каже, че са вътре. Има три нива и пространството е така тясно, че има дупка в тавана, през която барманът подава питиетата на тези, които са на втория етаж. На третия пък има специални телефони, по които се поръчва.

Ако не дишате, не опитвате да се почешете по главата и не мърдате много (знае се за случаи на хора, паднали през дупката за питиета!), може и да прекарате добре. Албатрос ви очаква всеки ден от 6 следобед до 3 вечерта, с метрото до спирка Шинюку, западния изход и направо към опиканата алея!

Къщата на хобитите
Манила, Филипините

Това тематично местенце, посеветено на героите на Толкин, се е провъзгласило за единственото място в света , притежавано и обслужвано от хобити – всъщност екип от джуджета и хора с много нисък ръст. Декорът е очарователен и рустикален с дървени панели и селкса украса. Високите хора ще се наложи да се наведат много, за да минат през вратата. Къщата на хобитите, освен заради цялата си атмосфера и идея, е харесвана и заради качествената музика на живо всяка вечер.

Бар НАСА
Бангалор, Индия


В бар НАСА персоналът е облечен в австронавтски костюми, а декорацията е като в ракета или совалка. Вместо бар има „Fuel Tank“, а вместо тоалетни - „Humanoid Disposal“. Лазерно шоу и маси закрепени за ракетни стойки са другите интересни неща. Пространството е декорирано и със снимки на земята от орбита, които се виждат през илюминаторите. Бар НАСА се намира на Church Street, точно срещу Бенетон.

Хотел Регата
Брисбейн, Австралия

Мъжките тоалетни тук влизат в графата „кенеф с гледка“. Задната стена, където е писоарът, е и огромно едностранно огледало (изглежда прозрачно) и мнозина са се хващали на номера. Спокойно. Вие можете да видите навън, но те не могат да ви видят. Дали няма да дойде ден, в който барът ще обърне оптиката? Хо-хо-хо!

вторник, 16 февруари 2010 г.

Ще спиш ли с мен в самолета?

Според прочуване на сайта Skyscanner всеки осми или 13% от хората биха се радвали или поне не биха имали против да споделят с непознат леглото си по време на полет. Знам какво си мислите, но не, не става дума точно за секс, макар да не е изключено. Споделяне на леглото трябва да се приема в случая буквално.

Става дума за иновацията Skycouch, разработена от Air New Zealand, която превръща редицата от три седалки в удобно легло. В края на миналата година Skycouch беше пуснат в експлоатация като първото разтегателно икономично легло в самолета. И първото голямо подобрение в комфорта на икономичния клас от 20 години насам.

Авиокомпанията предлага следната опция: Ако двойка закупи двете места, може да вземе и третото със съществена отстъпка и да ползва Skycouch. Леглото е с капацитет за двама души и то с нормални размери, и то в доста сериозна близост един до друг. Честно казано, най-удобно изглежда, когато двамцата са гушнати.

Според проучването на Skyscanner обаче 13% от пасажерите нямат против да поделят леглото с непознат и има немалко случаи, когато пътниците правят уговорка с някой, с който са се запознали на чек-ин опашката. Може би това е нова ера в отношенията между хората на височина 20000 фута. Това не знаем със сигурност, но за всеки случай технологията обещава нова ера за икономичния сегмент в авиопревозите. Изобретението на Air New Zealand се очаква да стане изключително търсена екстра за далечни полети. Въпреки че доплащане от 1100$ за третата седалка никак не ми звучи икономично.

понеделник, 15 февруари 2010 г.

Светът е карнавал

Carnival, Carnaval, Καρναβάλι, Carnevale, Carnestoltes, Karneval, Karnawal, Карнавал...На всички езици думата е една и съща и означава пъстри и весели хора, шестващи по улиците. Тълпата е опиянена от музика и танци, от алкохол и наркотици, от чувството за свобода. Анонимността от маските, пелерините и пищните костюми, позволява да се преминат много граници. Включително и тези на благоприличието...

През сезона на карнавалите много неща са позволени. Особено на най-страстния, пищен и разточителен карнавал в света – този в Рио.

Рио Де Жaнейро и жителите му са ненадминати в хедонизма си, ирoнично прикрит под шапката на църквата. Католицизмът – религия на сладострастието? Едва ли. Но този карнавал отдавна живее отвъд църковните канони и морал – неизбежно, когато е основна индустрия в един многомилионен град.

Предполагам, че мнозина се чудят какво общо има църквата. Всъщност карнавалът е религиозен фестивал, характерен основно за римокатолицизма, по-рядко срещан в православието и почти никак в протестанството. За произхода на името има известни спорове между италианското наречие carne levare, което означава „да махнем месото” и латинското carne vale, което означава „сбогом на месото“. Но без значение кой е по-правилният вариант, идеята е ясна.

Карнавалите обикновено започват седмица преди Месни Заговезни, когато месото трябва да изхвърчи от менюто. Но има съществени разлики в началото и продължителността на карнавалите, особено в Европа, заради различното историческо минало и разпокъсаността на градовете-държави през Средновековието.

Карнавалът всъщност е символично освобождаване от старото Аз. Безгрижието на карнавала е последното място, където човек трябва да остави плътските изкушения, прегрешенията и страстите (като им се отдаде, разбира се, едва ли има по-голям развъдник за венерически болести от карнавала в Рио.

Простете ако помрачавам романтичната ви представа за него), защото започва периодът на пречистването, което трае до Великден. Та, каквото не е успял да свърши човек досега (ядене, пиене, чукане и т.н.), карнавалът е последен шанс и то ужасно удобен последен шанс, защото почти всичко се прощава, щом е извършено на карнавала. Нали след това човек се пречиства тялото и душата си чрез постите.

Карнавалът в Рио е най-известният, най-пищният и най-големият в света, но той съвсем не е единственият. Карнавали през февруари се вихрят в цял свят – Венеция, Виареджо и Рим в Италия, в Дюселдорф, Кьолн и Майнц в Германия, на Канарските острови и Андалусия в Испания, в Португалия, в Хърватска, из Карибския басейн – в Доминикана, Хаити, Ямайка. В Колумбия, Уругвай, Тринидад и Тобаго...

На стария континент най-колоритен и поетичен е карнавалът във Венеция, който продължава цели десет дни и ще приключи..утре. Бели маски и черни пелерини, домина и шапки с пера, костюми на Арлекино, Пиеро, Панталоне, Коломбина и останалите герои от комедия Дел'арте шестват из улиците на Венеция. Карнавалът е проведен за първи път през Ренесанса – в далечния XV век пред двореца на дожите с височайшето разрешение на Папата и вече се е превърнал в институция. Днес страстите се вихрят най-силно на известния площад Сан Марко. Музика, театър, акробати и танци има обаче навсякъде по каналите, мостовете и в многобройните места, които приютяват маскените балове. Хиляди туристи посещават Венеция за карнавала, тази година не беше изключение въпреки кризата и лошото време, още повече че празникът този път съвпадна и със Св. Валнтин .

Карнавалът започва с "полета на ангела". Легендата разказва, че тази традиция се е зародила в средата на XVI в., но с името "полета на турчина", кръстена на първия акробат, който се изкачил по опънато въже до камбанарията на катедралата "Сан Марко" и слязъл невредим, за да отдаде чест на венецианския дож. Много циркови артисти и акробати повтарят неговото слизане бегом, което наподобява полет, но заради многото инциденти, името се променя на "полета на ангела".

Традицията на карнавала във Венеция е прекъсната, когато Наполеон завладява града. Разбира се, авторитарният режим, закрепен със силови мерки, не приема карнавала с неговите непроницаеми, зловещи маски и широки перелини, осигуряващи анонимност и застрашаващи сигурността.

Далече от каналите на Венеция, на бреговете на Тиренско море, се вихри другият голям италиански карнавал във Виареджо, който е много по-дълъг и продължава до 21 февруари.

Интересното на този карнавал е, че той е с политически украски. Тук се провеждат живописни кортежи и паради с карнавални колесници, украсени по злободневни и политически теми. Шестват и гигантски карикатурни фигури, карани на огромни платформи. Тази година на дневен ред са забежките на премиера Берлускони,американският президент Барак Обама, германският канцлер Ангела Меркел и спорните закони.

В Испания има множество карнавали, но най-популярни са тези в Тенерифе и Кадис, където празненствата силно наподобяват карнавалите в Бразилия, с карнавалните платформи игрупи в бразилски стил. Сред най-тачените традиции е ежегодното избиране на кралица на карнавала - сложните костюми на девойките изискват месеци, за да бъдат направени и понякога тежат над 100 килограма! Не ми се мисли...


В Кадис по време на карнавала иначе спокойният град заприличва на огромно улично парти, чиято кулминация е голямото надсвирване на музиканти, хорове, квартети и празнично облечени банди. След състезанието и победители и победени се забавляват заедно по улиците, преминавайки през старата част на града, пеейки еротични или сатирични песни. Тук карнавалният костюмът е съвсем задължителен, имайте го предвид ако решите някога да наминете. В Кадис обиковено испанците носят костюми, които често осмиват известни институции, политици, знаменитости и скорошни събития.Например монахини, забавляващи се на улиците, редом до пилета, болни от птичи грип.

Карнавалът в белгийския град Бенш е може би един от най-ексцентричните в Европа и коронният му номер се нарича Маршът на Жил, когато 800 мустакати мъже с восъчни маски и зелени очила преминават в парад по улиците. Маршът е замислен като един вид осмиване на трупите на Наполеон. Гледката е странна и забавна, особено когато Жиловците започнат да замерват тълпата с червени портокали. Белите дрехи не са добра идея.

Не трябва да се пропусне и най-зрелищният карнавал в Германия – този в Кьолн. Нищо, че е февруари, карнавалът преминава с хиляди

литри бира и музика и всъщност е едно огромно улично парти. Любимото на всички е т. нар. Вечер на жените. Според традицията жените имат правото да отрежат вратовръзките на всички мъже, които срещнат по пътя си, но после са длъжни да ги възнаградят с целувка.

В швейцарски град Базел пък в ранните часове на 22 февруари електричеството в града угасва, а улиците се изпълват с хора с факли. На светлината на факлите се извършва и основният ритуал на карнавала – коронясването на карнавалната кралица.